#свободно време

[onyv]

✔RESEARCH METHODS//WEEK2//TURNING IDEAS INTO RESEARCH PROJECTS

MNnb

Ще разсъждаваме върху темите, които ви интересуват, за да можете да започнете проучване. Първо, трябва да изберете широка област на интерес, като видове дизайн на работното място или тема, която обединява материали от различни области. Но трябва също така да вземете предвид типа обучение, върху който искате да се съсредоточите. Но сега трябва да помислим да започнем да пишем, веднага! За да ви помогнем с това, можете да следвате предложенията на някои експерти, като Susana Barreto, Bruno Giesteira и професор Dirk Loyens.

Интервю със Susana Barreto, PhD от Central Saint Martins College of Art and Design School of Art: Лондон, Обединеното кралство. Университет на Порто, Факултет по изящни изкуства, Департамент по дизайн. „Целта на изследователското изследване е да се знае много за много малко. Така че, да речем например, едно нещо е да гледаме на дизайна… португалския дизайн по широк начин. Съвсем друго е разглеждането на португалския дизайн в определено време и пространство. Или, още по-конкретно, да се съсредоточа върху двама или трима автори.“ Интервю с д-р Бруно Гистейра. Професор в научните области на дизайна и дизайна на взаимодействието, когнитивната ергономия и човешките фактори. Старши изследовател в INESC TEC. Сътрудник в ID+. „Какво прави една добра тема за изследване? Е, според мен този, чиито резултати се превръщат в иновация. Така че иновациите не са творчество. Така че е измеримо чрез финансови резултати или подобряване на продукти или услуги. Мисля, че това е, което прави една добра тема за изследване.“ Интервю с Дърк Лойенс. Професор по научната област Продуктов дизайн, изследовател в INEGI. Сътрудник в ESAD IDEA. „На първо място, добрата изследователска тема трябва да бъде нещо, което ви мотивира, интересува ви много, много дълбоко. Ако няма мотивация, вероятно няма да има добро изследване."

��торо, трябва да е нещо, което можете да изследвате, което не е твърде широко. Трябва да е нещо много конкретно, нещо, което можете да опишете в едно изречение. И трето, разбира се, трябва да е нещо, което е съвременно, гореща тема, а не нещо, което вече е било изследвано преди 10 години, преди 20 години, преди 50 години. Трябва да е нещо, което представлява интерес сега. С вашата дисертация ще имате възможност да проучите задълбочено някои аспекти на теорията, методите, знанията или уменията, с които сте се запознали в миналото. В началото можете да обмислите много идеи, но след това трябва да ги стесните в рамка на изследване (намерете връзки). По този начин можете да използвате произволни думи: можете да изберете предмет или съществително и да го свържете с изследователска концепция, за която може да се сетите. Храната, например, може да бъде свързана с дизайн за устойчивост или моден дизайн и инфографика… или градове и визуална комуникация… След това направете мисловна карта на тези начални думи в голям лист хартия; поставете го на стена в хоризонтално положение: основните идеи трябва да са в средата и свързаните теми да се разклоняват от нея; идеите трябва да бъдат разделени и трябва да се простират до ограниченията на вашата страница. Мисловните карти ви позволяват да правите мозъчна атака и да записвате идеите си на хартия по-бързо. Те насърчават особено свободното сдружаване. Като регистрираме и след това бързо преглеждаме свободно генерирани идеи, можем да открием връзки и нови взаимоотношения между концепции, които иначе бихме пропуснали. (Цели на обучението) Може да имате неясна представа за вида на целите на обучението, които искате да постигнете. Какъвто и тип изследователски проект да изберете да направите, не забравяйте, че основната цел е да подобрите собствените си познания в областта по ваш избор. Възможно е да не сте в състояние да дефинирате много точно тези учебни цели и дори да го направите, те може да се променят по време на вашия проект. Опитайте се обаче да помислите върху вида на учебната цел, която преследвате, и я преразгледайте. Трябва редовно да преглеждате целите по време на процеса на вашия проект и да се запитате дали все още са уместни, като вземете предвид това, което сте научили досега. Ако коригирате целите, може да се наложи да коригирате и методологията, така че работата ви да остане последователна. Възможно е целите, които сте си поставили в началото на вашия проект, да са много различни след това, тоест в края на вашата работа. Изградете хронограма за вашите задачи, за да определите своя план за действие. Както във всяка друга работа, проучването има свой собствен процес и е много полезно да създадете своя собствена хронограма: вземете под внимание задачите, които може да трябва да изпълните, и времето, което имате на разположение за тази работа.

Вземете предвид времето, което ще ви е необходимо, за да разберете, например, състоянието на техниката - трябва да вземете предвид времето за преглед на литературата и времето, за да разберете какво вече е направено в областта на вашите интереси. Вземете предвид времето, което ще ви е необходимо за всички задачи, свързани със събирането на вашите данни. Помислете за времето, което ще ви е необходимо за четене и писане.

Тази хронограма трябва да бъде оценена от вашия ръководител, който ще бъде много полезен не само като ви помогне да определите вашите изследователски цели и теоретични подходи, но също така ще ви посъветва по практически въпроси, като правилния подход за получаване на добро интервю.

 LEARNING ACTIVITY :

Build a mind map of a potential research problem with the data you already own and make connections;

Write two paragraphs (around 250 words) describing a possible research problem and possible learning outcomes.

This work is not mandatory for delivery, it is just a contribution to your literature review.

///

Изградете мисловна карта на потенциален изследователски проблем с данните, които вече притежавате, и направете връзки;

Напишете два параграфа (около 250 думи), описващи възможен изследователски проблем и възможни резултати от обучението. Тази работа не е задължителна за предаване, тя е просто принос към вашия литературен преглед.

[vprki]

Георги Янков  свободно пресича граници в изложбата си „Неоренесанс“

В юбилейната си изложба „Неоренесанс“ в галерия „Райко Алексиев“ проф. Георги Янков, ректор на НХА, съчетава древната мъдрост с модерната визия, за да създаде пространство, в което миналото и настоящето се сливат в нови възможности. Пише във въвеждащия си текст Десислава Зафирова, куратор.

И продължава: „Изложбата фокусира енергията на Ренесанса, като акцентира върху човешкия потенциал, иновациите и стремежа към познание в нашето време, отразявайки нови реалности и предизвикателства. В днешния глобализиран свят сме свидетели на подобно възраждане на културни и технологични иновации, които оформят нашата епоха по уникален начин.“

Пространството на галерия „Райко Алексиев“ е преобразено с изложбата на Георги Янков – сякаш преминаваш през различни времена така, както с въображение ги е създал талантливият автор.

 Първата част, която те посреща с влизането в галерията е посветена изкуството на плаката, който той обича още от ученическите си години в НГПИ „Св. Лука“. Той е и първият ректор, който е завършил елитната гимназия за изкуство. По-късно завършва специалността „Плакат“ НХА при забележителни художници и преподаватели Валери Александров, професорите Иван Газдов и Димитър Трендафилов. Почти веднага след завършването го канят за преподавател…Плакатът, както сам признава става негова съдба. Става професор и вече втори мандат е ректор на Академията. Само припомняме колко силна и новаторска беше концепцията му участието му конкурса 2020 година за избор на ректор. /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Но да се върнем към изложбата „Неоренесанс“… Георги Янков е избрал 25 от своите плакати, които са експонирани върху три въртящи се триметрови афишни колони. Плакатът в целия си блясък като художествен изказ ни представя автора си, който е значима фигура в съвременното българско изкуство, участва в процесите по обновяване на визуалния език през 90-те години и новото време, оказа и продължаващ да оказва, влияние върху развитието на визуалната ни култура. Прави го и като художник, и като преподавател. Кат��горичен е, че „изкуството е велико приключение, неговите пространства са свободни и само от собствената ни фантазия и смелост зависи какви открития ще направим и какви богатства ще натрупаме.“

Творбите във втората част на изложбата  обгръщат с тематиката си ��бединяването на науката и изкуството. Подобно на ренесансов автор, който се е стремил да съчетае, да докаже, че те са неотделими в съвместното си живеене с човека като негови неспирни търсения и открития. Георги Янков търси начини да преодолее границите между тях, които някак все още съществуват в нечии представи. В тази селекция откриваме инсталации и творби, които използват научни принципи и технологии, за да създадат нови форми на изразяване.

Обикновено е прието едва ли не като правило, че  юбилейните поводи (проф. Георги Янков отбелязва 60 години от рождението си) предполагат ретроспективна изложба за изминатия творчески път. “Имах една година, за да мисля за тази изложба и да я реализирам. В началото бях решил, че трябва да включа по-значими неща от минали периоди, което се оказа доста трудно, защото не помня къде са много от произведенията и така назря идеята да направя изложба, която условно можем да разделим на две части. Едната е ретроспективна – това са плакатите ми през годините, и втора част, която е със съвсем нови работи. В разговор с моята кураторка Десислава Зафирова стигнахме постепенно до тази идея за едно ново начало, един нов ренесанс, нова посока в моето изкуство.“ Споделя в интервю художникът. И, наистина, сякаш го открихме наново в тези негови ярки произведения. Творбите са изработени от метал, стъкло, художникът пояснява избора си: „Реших в кореспонденция с името „Неоренесанс“ да започна както един класически художник. Опънах картони и започнах да рисувам, докато си изясня нещата. Тръгнах естествено от детайла, характерен за онзи период – за архитектурата на Ренесанса, за витража на Ренесанса и лека-полека пречупени през моята сетивност останаха линии, които бих казал, че са по-скоро асоциативни, абстрактни.“

Георги Янков /л/ и Никола Енев /д/

В изложбата присъстват шест стъклени витража, стъкла и шест метални обекта, които са подчинени на идеята за Ренесанса, „от който не само ние в България, но и цялото човечество имаме нужда – да се отдръпнем от това темпо, да позабравим и да се сетим за неща, които са много по-важни за нашето общуване: за естетиката, за красивото, за връзката ни с природата, да си помечтаем, да прочетем по свой начин някаква рисунка или образ“. Те са изработени в ателието на художника Никола Енев, скулптор, който работи със стъкло, метал, но има и великолепна живопис. Нелека е работа е била…

За Георги Янков „Ренесансът е нещото, което ни е отворило тогава – получило се е обръщане на човека към неговата същност, духовност, към човешкото, нормалното общуване. Чувството за хумор е много важно, както е важно и да се изслушваме един друг, така че се надявам този, който влезе в галерията, да усети една пауза от това, което е навън, пауза от притискащите ни отвсякъде изнервеност и притеснение.“

Георги Янков

Да, Ренесансът е празник в историята на човешката цивилизация. Тържество на хармонията, хуманизма и мечтите. „Нашата епоха не е по-различна от предходните. Технологиите не ни правят повече или по-малко хора. В този смисъл не трябва да се плашим от машините и технологиите, трябва да се пазим от нивото на нечовешкото в нас,  човеците.“ Освен талантлив художник и преподавател Георги Янков е благородник в отношението си към света и човека и самият той умее да създава празници за другите – колеги и студенти. Ще отбележим, което не е само наше наблюдение, че откакто е ректор всяко удостояване на имените художници с почетното звание Доктор хонорис кауза на Академията или други тържествени моменти се превръща в тържество, а не остава делово академично събитие.

Истински празници са и самостоятелните му изложби и груповите, в които участва. Напомняме само някои от тях като експозицията, 2017, в Арт Център Банкя по повод 70 години на катедрата „Плакат и визуална комуникация”. Незабравима остава изложбата му „Лека майонеза“ – кинетична инсталация в галерия One, 2020, в онези ковидни времена. Тогава обучението в Националната художествена академия бе сред ощетените, защото при тези свързани с изкуства е по-сложно да бъде он лайн. Особено, когато се отнася за изобразителни и пластически изкуства. Ще цитираме професор от Академията, който каза макар и в различен контекст: „За да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш”.

Професор Янков бе член на журито на 10-ото Триенале на сценичния плакат, 2022, когато за първи път български артист получи Голямата награда – Люба Томова, негова студентка. /В разговор за „въпреки.com” тя ни каза тогава за трудностите си в о��учението: „За отърсването и промяна в начина на мислене в основата е Георги Янков, който тогава не беше професор, беше аси��тент. Тук мога да нарека него – мой учител в това да можещ да видиш другото, да видиш в един предмет точно другото – да разбереш какво този предмет може да ти разкаже, зависи от пространството, в което ще ги сложиш./

Георги Янков със студенти на изложбата

В рамките на Триеналето,  в Полския институт бе експонирана „Двама ректори в една изложба Плакати“ на проф. Георги Янков и проф. Блажей Остоя Лниски (Академия за изящни изкуства във Варшава). Прекрасна бе идеята, реализирана великолепно на изложба на международното и селекционно жури на 10-тото Триенале в галерията на СБХ „Райко Алексиев“. Експозицията включва произведения, както на българските автори, които селектираха плакатите и формираха колекцията на Триеналето, така и на чуждестранните гости, които определят наградите, непосредствено преди официалното откриване. Сред тях запомнящи остават изложените творби на Георги Янков, някои от тях той е избрал да присъстват и на афишните колони в сегашната му изложба.

Припомняме, че идеята за създаването на Филиала на НХА в Бургас, 2018 идва от проф. Георги Янков, тогава ръководител на от Катедра „Плакат и визуална комуникация”. Какво по-хубаво за бъдещите художници от близостта до морето на пристанището, което дава нови измерения за всяка творческа натура.

Той ��инаги подчертава, че студентите са неговото вдъхновение, успява да бъде любим и уважаван преподавател и неспиращ в търсенията си художник…

По повод на забележителната му изложба в галерия „Райко Алексиев“ „Нюренесанс“ и разсъжденията му темата се опитахме да си го представим като артист от времето на Ренесанса – шапката, четката, облеклото, с леко позиране като за портрет от колега – не се получи…Ректорът на НХА е творец на 21-ви век, верен на свободата на артиста, родена в ренесансовите времена, но и убеден в новаторството не само на технологиите, а и на човека с поглед към бъдещето, без страх, Въпреки света около нас.

Георги Янков

Изложбата може да разгледате до 29 ноември. Ще откриете различното творческо усещане и изпълнение на Георги Янков, един усмихнат младеж на 60,  с характер и сила с произведенията си да ни разказва…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Виолета Апостолова – Лети

[eyewearcatherine]

🌓🛵За да предотвратите неравности и наранявания, виждали ли сте някога детски слънчеви очила, които могат да се огъват на 360 градуса без деформация?

🌞 [Летният пазител на бебето]. 🌞

В горещ летен ден слънцето грее и децата се забавляват на слънце, но силните ултравиолетови лъчи и силната слънчева светлина могат да се отразят на деликатните им очи. Като родител търсите чифт детски слънчеви очила, които са едновременно безопасни и стилни? Не се притеснявайте, ние ви предлагаме революционно решение – 360-градусови деформируеми поляризирани слънчеви очила за деца!

🌈 [Безопасността на първо място, комфортът с вас]. 🌈

• Супер гъвкавост: Използвайки усъвършенствани еластични материали, нашите слънчеви очила могат да издържат на 360-градусово огъване без деформация, дори ако бебето случайно седне или го натисне, то може бързо да се възстанови, за да избегне нараняване поради неравности.

• Поляризирани лещи: Поляризирани лещи, специално проектирани за деца, за ефективно намаляване на отблясъците и защита на детските очи от ултравиолетови лъчи и интензивна светлина, като същевременно осигуряват ясно визуално изживяване.

• Удобно прилягане: Внимателно проектирани с оглед на чертите на лицето на децата, слепоочията и подложките за нос са изработени от меки материали, за да гарантират, че няма да се чувствате неудобно при носене за дълги периоди от време.

• Модерен и цветен: Предлагат се разнообразие от цветове и стилове, така че децата да могат да покажат своята индивидуалност и стил, като същевременно предпазват очите си.

🛡️ [Защитете зрението си, започнете от детайлите]. 🛡️

• UV400 защита: Стъклата отговарят на стандарта UV400, като ефективно блокират 100% от UVA и UVB, предпазвайки очите на децата от ултравиолетовите лъчи.

• Лек дизайн: Лекият дизайн на рамката намалява тежестта върху носа и ушите на детето и няма да се чувства потиснат, дори ако се носи дълго време.

• Издръжливи материали: Издръжливите материали се използват за поддържане на дълъг експлоатационен живот, дори в ръцете на активни деца.

🌟 [Направете света на детето по-ясен]. 🌟

Изберете нашите детски поляризирани слънчеви очила не само за модата, но и за здравето и безопасността на вашето дете. Нека заедно защитим очите на децата и да ги оставим да тичат свободно под лятното слънце и да се насладят на ясна визия!

Защитата на очите на вашето дете започва с избора на добър чифт слънчеви очила. Нашите детски поляризирани слънчеви очила са идеалният спътник за летните дейности на открито на вашето дете. Действайте сега, за да направите лятото на вашето бебе по-безопасно и по-щастливо!

Препоръка за нов продукт, побързайте и поръчайте!👇👇

🌓🌤️Kids TPEE & Polarized sunglasses fashion and simple design 360-degree bending without deformation in stock

💸 💵 Wholesale only

MOQ : 2000pcs/per group（ 48 models ）

📞 Contact us 🙋‍♀️

wa.me/8613858844563

E-mail: catherine@brighterglasses.com

#​Stock_sunglasses_children_fashion

T596557

#Недеформируеми_детски_слънчеви_очила

#Слънчеви_очила_с_усукване_и_губене

#Поляризирани_слънчеви_очила_за_деца_2025

[lavoixde-l-ame]

Портрет

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.

Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той запълваше със страстта си към рисуването. Не беше завършил художествена академия, нито училище за изобразително изкуство, но на платното изливаше всички свои чувства, които не споделяше с никой. Импровизираното му ателие беше в единия ъгъл на малката стая, където имаше малка настолна лампа и триножник.

Михаил рисуваше пейзажи по памет, натюрморт или графика. Беше наредил различни видове бои, които използваше в зависимост от настроението, в което беше. Ако изпитваше тъга, рисуваше с водни бои. Изплакваше сълзите от четката в легенче с вода, което събираше всички нюанси на лошото настроение и после се изхвърляше. Ако художникът беше в добро настроение използваше пастели, натискаше кръ��лите пръчици в белия лист и се радваше, като дете. Смееше се, когато видеше пръстите му изцапани от различни цветове. А когато беше влюбен, тогава използваше акрил. Нанасяше върху платното нюанс след нюанс и оформяше всеки детайл с най-красивите си чувства на обич и топлина. Когато завършваше картината, спираше за м��г и се наслаждаваше на нас��тените и запомнящи се фигури. Но никога не беше рисувал портрет.

Михаил беше срамежлив и трудно общуваше с хората. На работа, по принуда, говореше с колегите си, но основно по служба.

Беше топла майска вечер, в разгара на пролетта, този толкова нежен сезон. Младият мъж се прибра от работа, направи си кафе и седна на столчето в своето малко ателие. Погледна към водните бои, не му беше тъжно. Обърна си главата към пастелите, нямаше и радост в очите му. Усещаше липса на топлина и съкровеното чувство да бъде нужен на някого. Имаше неустоимо желание да нарисува портрет. Дори знаеше кой е обекта на неговата мечта. Изпи си кафето, взе телефона си и потърси в указателя номера, който искаше да набере. Постоя така няколко минути, несигурен в своите действия, но накрая желанието му надделя. Натисна слушалката и сигнала "свободно" прозвуча в ухото му. Отговори му женски глас:

- Ало, Мишо, как така се сети за мен? Откога не сме се чували, как си?

- Здравей, Ели! - отговори Михаил. - Добре съм, надявам се, че и ти. Имаш ли планове за вечерта?

- Не! Нямам. Преди малко се върнах от парка, разхождах кучето.

- Искам да те видя, ако може. Да се видим след час пред чешмичката на парка. Там, където се събирахме преди. Или не не. Нали знаеш къде живея, помниш, нали?

- Е, как да не помня! - каза Ели.

- Ела у дома, след час, можеш ли?

- Да, разбира се!

Елена и Михаил се познаваха от деца, след това бяха в една компания. Споделяха си всичко и нямаха тайни. Можеха да разчитат един на друг. Колкото Мишо беше затворен, толкова Елена обичаше да общува, да излиза с компании, да ходи по заведения и излети. Когато художникът реши да рисува портрет, единствения човек за когото се беше сетил е именно Елена. Той беше сигурен, че тя нямаше да му се надсмее, нито да му се подиграе или нарани.

След около час, Михаил чу мелодията на звънеца. Скочи от стола, спря се пред огледалото, приглади си косата и отвори вратата.

- Здравей, Ели! - каза той. - много си точна.

Младата жена се усмихна и влезе в скромното жилище. Огледа се и потърси с поглед закачалка, на която да си сложи тънкото яке. Но видя, че дрехите на приятеля й бяха на стола и остави своята там.

- Ели! - каза Михаил. - няма да ти отнема много време. Нали знаеш за моята страст. Досега рисувах плодове, планини, карикатури и графика. Но нещо ме кара отвътре да нарисувам портрет. За това те извиках. Искам да те помоля да ми позираш Ей така, за собственото ми удовлетворение, да видя дали се развивам или тъпча на едно място.

Елена знаеше, че приятелят й от детските години беше срамежлив и осъзнаваше, колко му е струвало да събере смелост да й звънне. Тя се усмихна отново и каза;

- Разбира се Мише! Готова съм, кажи сега къде ще ме настаниш, как да застана?

Михаил сложи стола близо до прозореца, за да вижда на светлината по-добре чертите на красивото лице на младата жена. Тя седна, кокетно изкриви глава, като известен модел.

Самоукият художник взе водните бои. Не беше тъжен, но всички жени, с които бе имал връзки досега са му причинявали болка. Напълни легенчето с вода. Сложи на триножника бял лист. Раздели го на три части, където премерено очерта основните елементи на тялото. Изчисли пропорцииите. Потопи четката си във водата, след това в един от цветовете и нанесе върху празното пространство. Започна от косата. Нарисува къдриците и спря несъзнателно ръката си точно когато стигна до очите. Тези бистри кладенчета, които дори да бяха пълни с вода, не гасяха пламъчетата, напротив, разгаряха огън, който изгаряше всичко, което се изпречеше пред женската душа.

Михаил се сепна, започна да рисува отново. Каза си, че трябва да бъде като професионалистите, да не се влюбва, а да си върши безпристрастно работата. Засрами се от залитането си в още незабравените спомени.

Елена търпеливо стоеше, като го гледаше в очите. Старите хора казваха, че няма по-истинско нещо от тях, а Мишо не можеше да разбере, какво точно мисли младата жена в този момент.

- Извинявай, Ели! Толкова се бях притеснил, че дори не ти предложих да те почерпя нещо. Искаш ли кафе, безалкохолно или нещо друго?

- Не, Мишо! Като видя портрета си, ще пием по чаша вино някъде.

Михаил продължи своята рисунка. Нанасяше всеки щрих с непринудена радост, примесена с малко тъга. Елена забеляза, колко настроения се изписваха на лицето му само за една минута и с любопитство се опитваше да наднича в листа. Но Мишо криеше това, което се случваше в бъдещата картина.

Навън вече беше тъмно, когато Мишо възкликна и се отпусна на стола. Той се усмихна уморено и каза:

- Готово. Вече можеш да видиш своя портрет.

Жената стана от стола, доближи се до триножника и погледна творбата на своя приятел. Сложи ръка на устата си. Погледна Михаил, след това картината. Приближи главата си до листа и каза:

-Е, точно това не бях очаквала! Браво! Мишо, много е хубава! Гледай, главата ми е същата, каквато е и косата ми, и очите ми, направо блестят, толкова са хубави. Така ли съм в действителност?

- Да, Ели, ето, виж в огледалото.

- Да, същата съм си. И краката, полата, обувките, всичко е едно към едно. Само не мога да разбера, защо си направил тялото ми така?

Михаил се усмихна, наведе глава, беше се изчервил. Събра смелост, обърна се, погледна Елена в очите и каза:

- Вместо тяло, реших да направя това, което ти виждаш. Не знам дали ти хареса.

-Много ми хареса! - отговори жената. - но ми е интересно.

- Там, където е сърцето е най-красивото място на човека. А като твоето не съм срещал досега. До него е душата ти. Няма цвят, нито ръка, която да може да нарисува толкова истинско, колкото е мястото, където живеят сърцето и душата. Затова написах стих там. С мои си думички, каквото усещам, когато те видя.

Михаил отново наведе глава. Елена се приближи до него, докосна ръката му. Той невинно трепна и инстинктивно се отдръпна, готов да скочи и да се скрие някъде. Но се сдържа. Тя го гледаше в очите. Погледна към картината и каза с нежния си глас:

- "Това е тя, любима жена,

която някога топло целувах.

Тази картина няма цена,

още съм влюбен и нарисувах".

В стаята настъпи тишина. Михаил гледаше към паркета, сякаш броеше резките на дървените плоскости. Елена стисна ръката му и прошепна:

- Толкова ме зарадва, нямам думи. Това е най-красивото нещо, което се случва в живота ми. Нямам думи. Сигурна съм, че като тази картина друга няма.

- Уникална като теб - отговори Михаил.

-Да ти призная, помислих, че като другите художници ще ме помолиш да се съблека.

-Познавам душата ти, не ми е нужно да виждам друго. Стига ми - отговори мъжът.

- Да идем някъде, аз черпя, развълнувана съм! - каза Елена.

Михаил се усмихна. Толкова усмивки не бяха излизали по лицето му от дете. Той погледна младата жена и каза;

- Всъщност, вино има и дума. Днес купих. Ако искаш, сега ще налея по чаша и ще сервирам това, което съм приготвил. Но първо да си изчистя легенчето с вода, че като засъхне е много трудно.

- Добре, Мише, аз ще наглася масата, ти си виж боичките и си свърши работата.

Михаил отиде до триножника, взе легенчето. В него той топеше четката, когато беше тъжен. Тази вечер във водата се бе събрала тъгата от годините, в които не беше до Елена.Той изхвърли мръсната вода, изми малкия съд и го остави там, на мястото му, до следващата тъга. Взе картината и каза:

- Ели, утре ще ида да я сложат в рамка и ще ти я подаря. Това е първият ми портрет, може и да е последен. Не знам, но нека да ти е добър спомен от мен.

- Ела, Мишо, сядай.

��вамата седнаха един срещу друг. Елена беше наляла виното. Вдигна чашата си и каза:

- За нашето приятелство! За твоята сила, с която запази нашите отношения въпреки всичко! За прекрасната картина, наздраве!

- Наздраве! - каза Михаил.

Звън на чист кристал огласи малката ергенска квартира. Кристал, който беше като акрила, само, когато Михаил беше влюбен.

Елена и Михаил се обърнаха към картината. Той се радваше на красивите й очи, а тя на стиха, който беше написал там, където трябваше да е сърцето й.

Навън беше тъмно, а в ателието, светлината беше не само в стаята, но и в сърцата на двамата отдавна влюбени един в друг хора.

Срамежлива картина с най-истинските нюанси.

Явор Перфанов©

Нещата, които си струват - Явор Перфанов

[unpeacefulmind]

Асансьорът

"Ние винаги чакаме" - каза той, - "по всяко време и във всички случаи все чакаме! Дори когато бързаме, пак чакаме! Би трябвало да свикнете!"

Искаше да ѝ говори още нещо в този дух, но очевидно осъзна безсмислеността на думите си, които минаваха и заминаваха като празни звуци покрай тази истинска, реална жена. Това беше тема, която можеше да направи впечатление другаде или да се развива просто за собствено наслаждение, но нямаше нищо общо с жената в асансьора. Той внезапно впери очи в голите бели ръце, които лежаха върху голите лакирани стени, и този контраст почти го развълнува.

"Един мъж и една жена в един асансьор!" - каза много тихо той, пародирайки нещо си.

"Знаете ли в какво положение съм?" - тя се обърна към него и отново повдигна глава към лампата. Светлината обля лицето ѝ с любовна кротост, пое тръпките му и го смири, за да се чуе един съвсем чужд и никакъв глас.

"Утре в десет часа сключвам граждански брак!"

Той дори не се изненада. Само повдигна вежди, изкриви смешно устните си и ги сви. Искаше да ѝ каже нещо предизвикателно, но очите ѝ доверчиво отправени към него, го възпряха. Той измърмори: "Чудесно!" Сви вежди, съсредоточи се, може би се опитваше да си представи някак нейния брак или нейния бъдещ съпруг, или нещо подобно. Беше му странно. После каза:

"Не разбирам защо тогава се безпокоите! Бракът няма да избяга! Може би неприятно е само едно... трудно ще ви повярват, че предбрачната си нощ сте прекарали в един асансьор!" Той беше против брака ѝ. Това ясно се почувства в изострения тон на иронията. Противна му беше и мисълта за съпруга, както и за всичко онова, което щеше да съпроводи брака на тази хубава жена. Настъпи неприятно мълчание, сякаш съобщението за гражданския брак беше изчерпало всички теми. Сега двамата приличаха на две различни птици, пъхнати насилствено в една клетка. Всяка се беше свила в своя ъгъл. Той се опита да остане гърбом към нея, възможно най-зает с нещо, започна да пребърква джобовете си, но веднага му стана неловко. Нейното присъствие му тежеше. Поразително беше как предстоящият ѝ брак изчисти от лицето му цялата онази многосмислена сложна бъркотия, чудесния цвят на надеждите му. Това беше колкото естествена, толкова и елементарна реакция, която подсказваше може би посредственост.

"Има да висим тука.." - измърмори той, без сам да знае защо. Тя едва ли забеляза нещо от всичко това. Но беше забелязала тръгването му, за да забележи сега връщането. Пак по инерцията на случая се захвана да разказва с пълни подробности събитията, които бяха предшествали влизането ѝ в асансьора. Думите й се ръсеха върху пода, ненужни трохи от глас, който говореше сам за себе си. Той я слушаше със снизходителност. Светлите му очи гледаха на нея през онази най-конкретна светлина, която показва размера на обувките или номера на шапката. Почти едновременно той се хилеше и на себе си, на одевешното си внезапно преклонение и възторг пред една добре боядисана говореща кукла. Беше жлъчен и дребнав като всеки мъж, който губи. Изглежда, мисълта му престана да се движи свободно и елегантно по своите пътища и досадно скачаше около едно и също. Само от време на време проблясваха най-дръзки намерения, мигновени искрици извън съзнанието.

"Колко е часът?" - попита тя. "Девет!" - отвърна той и добави: - "Още тринадесет часа до вашия Брак!" "Вярно" - потвърди чистосърдечно тя, което го жегна, - "в десет часа трябва да отидем, имаме час в първи район на "Леге". "В тържествената зала ли?" - този път насмешката му излезе извън границите.

Тя го погледна учудена. Този мъж, изглежда, имаше вече някакви претенции към нея. Очите й казваха, че познава мнозина, които са се опитвали да имат претенции над нея. Разбира се, това й беше приятно.

"Там, където ходят всички!" - каза отчетливо тя. Отвън наистина се чуха стъпки. Някой удари силно врата над тях. Двамата подскочиха едновременно, отвориха решетката и завикаха с цели гърла. Тя отново удряше по стените на кабината, без да щади ръцете си, изтезавана от мисълта, че ще пропусне и тая възможност. Той замахваше тежко и отмерено, неговото желание да напусне кабината сега беше не по-малко от нейното. После двамата застанаха един до друг и се заслушваха. Тя с надежда, той с подозрение. Тишината отново обгради спрелия асансьор. "Вярвате ли, че до утре някой ще дойде?" попита тя с най-отчаян тон. "Би трябвало!" - отвърна той. - "Ще бъде много идиотско никой да не ни забележи."

Ами ако наистина не ни видят? Хей, така, никой не забеляжи, никой, понякога хората се мъкнат като слепи и глухи, представяте ли си?

Не! - каза той. - Не мога да си представя. Знам, че ако никой не дойде, ще измислим нещо и ще се измъкнем!

А защо сега не го измислите? - тя го погледна с молба.

Опитвам се! - отвърна той.

Очевидно нейният поглед му хареса. Това беше жената, която държи опора върху рамото на мъжа. Той забеляза, че тя все по-често премества тежестта на тялото си от крак върху крак и вече доста е уморена.

Искате ли да седнете? - попита я.

Подът на кабината беше прашен и мръсен. С асансьора прекарваха строителни материали за най-горните етажи. Той не се подвоуми, свали велуреното си яке и го постла в краката ѝ. Беше много доволен, че можеше да направи нещо за нея.

Моля ви! - промълви тя, все още зашеметена от ужасните си предположения.

Седнете! - той я хвана за раменете и ѝ помогна да седне. Тя се настани върху велуреното яке, опря гръб на стената. Роклята ѝ се повдигна доста над колената, така че за да прикрие голотата си, сключи ръцете си върху тях.

Той остана прав и се стараеше да не я гледа.

Тъкмо видът на голите колена му направи определено впечатление.

Тя го погледна от долу нагоре.

Защо не седнете и вие! - каза му с тъжна настойчивост. - Така е неудобно за вас!

Той си направи място върху ръкавите на якето и опря гръб до нея. Двамата заемаха цялата ширина на кабината. Краката им бяха полусгънати.

Добре все пак, че сме в асансьор за четирима! Ами ако беше от ония кафези за двама! - Забеляза тя със същия кротък и тъжен тон.

Ами ако бяхте сама? - попита я той.

Щях да полудея! - отвърна тя. - Изпитвам ужас при самота в празно помещение! Веднъж като малка ме бяха затворили в мазето едни съседи и майка ми ме намерила припаднала! Не мога да понасям затворени пространства!

Той я слушаше с интерес. Главата й беше на двадесетина сантиметра от неговата, раменете и бедрата им се докосваха. През цялото време той осезаваше близостта й, лицето му беше под въздействието на непреодолими сили, които сменяха самоволно своя заряд, за да го привличат или отблъскват. Но очевидно всичко това му доставяше онова колебливо напрежение, познатата неувереност на мъжа, който не може да намери своето място. Виждаше се, че той е напълно уравновесен човек с опитността и сигурността на своите години, но чувството, което играеше по лицето му, идеше да повтори някакво древно чувство от гимназиалните или студентските времена. Нежната красота продължаваше да го променя с пъната безграничност на предчувствието. Беше крайно време да заговори с нея, просто каквото и да е.

Поводът беше часовника. Той го погледна и лицето му веднага се сви в неприятна гримаса. Пръстите му забарабаниха по стените на кабината. Той отведнъж си спомни ��ещо, което го обезпокои. И все пак беше съмнително дали това безпокойство се отнасяше до него или бе предназначено за нея.

И аз закъснях! - каза той.

За вечеря ли? - тя искаше да се пошегува.

Излезе нещо съвсем приятно и мило.

Беше извърнала главата си към него и отблизо гледаше лицето му. Очите просветнаха, за да изразят почуда и като че възхищение.

И вие ли ще си имате неприятности? - веднага попита тя. Тутакси бе поискала да узнае нещо за него. Любопитството й се бе родило мигновено и сега се изявяваше с жива острота.

Не, аз няма да се женя! - отвърна той, зарадван от нейния интерес, и добави: - Но ако не излезем скоро, ще бъде много неприятно!

Беше странно как този очевидно мълчалив и затворен мъж отведнъж заговори за нещо, което той едва ли е споделял с някого. Необяснимо се беше появила необходимостта да споделя с тази непозната жена онова, което е било само негово.

Смущението му беше неизбежно, то се виждаше в объркания разказ, но постепенно изчезна в сладостта на някакви нови представи.

Той се безпокоял от спирането на асансьора, защото в джоба му, така да се каже, била съдбата за един човек. Всъщност най-обикновена история. Приятелят му бил главен магазинер в някакво предприятие. Познавали се още от съученици, тогава още бил добро момче, но все го избивало на шашми. И сега си бил чиста проба шашмаджия и мошеник, раздавал стоки без фактури или фактури без стоки, дявол го знаел какви комбинации правел, но от време на време тичал при него и му искал пари на заем, защото му предстояла ревизия, трябвало да ги покаже в наличност, и на другия ден му ги връщал... Вече няколко пъти и все по-големи суми. Та и сега, узнал, че рано сутринта в неделя ще му правят ревизия, дошъл при него и го молил за хиляда и петстотин лева, които трябвало да има в касата най-късно до шест часа сутринта, а той му обещал за девет тази вечер...

Хиляда и петстотин лева! - повтори тя малко изненадана, което показваше, че има доста точна представа за парите.

Разбирате ли сега какво му е положението!

той посочи часовника си. Вече минаваше десет.

Ако разчита само на вас, няма да му е леко!

гледаше го с интерес. Всичко, което той беше казал, й направи силно впечатление.

Дявол ли го знае на кого разчита! - каза той с неприязън. - Такъв като него не можеш никога да го разбереш!

Когато човек прави някому услуга, трябва да я прави с удоволствие: - почти издекламира. Явно това беше набързо съчинена разна фраза, която трябваше да му каже нещо съвсем друго.

Не обичам да правя услуга! - Нито обичам да ми правят услуги!

Охо! - възкликна тя с тон на по-възрастен и по-опитен човек.

Закъде сте тогава! - и изтърси с най-просташка откровеност:

Всичко на този свят е: ти на мене - аз на тебе! Може да не ви харесва, но така е! - тя изглеждаше непоколебимо убедена. Даже се радваше, че знае тази тайна на живота, тържествуваше, че вече не могат да я преметнат, и накрая му подари снизходителността си. В нейните очи той вероятно се явяваше като симпатичен несретник.

Той обаче беше толкова увлечен в своята откровеност, че не разбра нищо от нейната реакция. Само възрази:

Тъй много затова исках да му услужа! - замълча за миг, може би се поколеба, и продължи: - Този човек ми направи страшни мръсотии... той е абсолютен подлец и леке... и не само спрямо мене, спрямо всички... и всички го знаят... Той е такова вулгарно животно..

И вие му давате парите си! Сигурно имате много излишни пари! - тя се оживи още повече.

Такъв трябва да го стъпчеш, да го размажеш, да не се съживи никога! Хич не трябва да го жалите!

Знам - отвърна той, - но не мога... идва при мене, у дома... започва да плаче, разкаява се, гледаш го, разбираш, че всичко това е само на момента, че после пак ще си прави, каквото си иска, но тъкмо затова ти дожалява, струва ми се, че мръсотията му е някак независима от него, че той е някаква жертва... - говореше с явно затруднение, запиваше се пред всяка дума и се смущаваше, че тя го слуша.

Вие сте чудак! - извика тя. - Можете да оправдаете всекиго!

Не, не е до оправдаване - опита се да поясни той, - аз много добре съзнавам какъв човек имам насреща си и също така знам, че той ме лъже, както лъже всички. Аз никак не го оправдавам, но не мога да му откажа!

Тя го слушаше най-активно и гледаше на него вече с живо недоумение, сякаш се учудваше, че той не прилича на ни един от познатите и, нито се побира в нейните отдавна приготвени представи за хората.

Но ако той не ви върне парите? - попита тя съвсем практично. - Един ден ги вземе и не ги върне!

Може и това да се случи! - съгласи се той.

Мен ме е срам дори разписка да взема!

Вие на Марс ли сте живели! - възкликна тя. - Как може да сте такъв! - искаше да каже вероятно: "Аз не ви разбирам, обяснете се, по-ясно се изразете, защото не ми изглеждате на наивник и тъпак", само добави: - За вас най-добре, ако асансьорът остане така до понеделник!

Споменаването на асансьора отведнъж ограничи лицето му.

Е, да, но вие няма да се омъжите! - забеляза добродушно той.

Не! - извика тя. - За нищо на света! Това е решено и възвишение не може да има!

Той се усмихна на нейната категоричност.

Колко странно! - каза той. - Ние с вас бързахме някъде, а един асансьор като че нарочно ни спря! Аз искам да помогна на един мошеник, когото справедливо ще накажат! А вие искате непременно да се омъжите утре в десет!

Асансьорът не разрешава! Асансьорът!

Вие фаталист ли сте? - запита с нервна ирония тя.

Опитвам се да търся разумно начало и в случайностите! - отвърна той. - Понякога те ни подсказват истини, които не виждаме или не желаем да видим!

Глупости! - каза тя. - Какво отношение може да има една случайност към мене или към вас! Онова, което ние до асансьора сме вършили, идва от нашите характери, от определен вече живот и в него няма нищо случайно! Според мен нито аз се женя случайно, нито вие помагате на този тип случайно! Тогава откъде накъде една случайност ще ни спре или ще ни промени! - тя изговори всичко това с великолепен тон на убеденост и като че сама се възхищаваше на своята логика.

Скоро след това той беше изненадан. Явно тя му се показа в неподозирана светлина. И същевременно той прие твърде болезнено, като най-нежелано, половината от думите й. Като че сам искаше да се отвърне от тях, а тя му ги връчваше още по-силни и непобедими.

Опита се да скрие всичко, пародирайки с горчива усмивка:

Толкова млада и толкова...

Покварена! - добави тя с дръзка усмивка. Той я загледа упорито, сякаш сега можеше да види лицето й по-добре. Каза:

А защо тогава толкова се безпокоите от закъснението? Щом вашият бъдещ брак не е случаен, няма от какво да се боите!

Прекалявате! - отвърна тя. - Аз не се боя за брака си, а се тревожа за неприятностите, които ще предизвика моето закъснение! Съгласете се, че у дома ще настъпи плачевния! Кой знае какво ще си помислят!... - сега тя рязко се обърна към него: - Искате ли, ако много се разпространи тази работа, да викаме на помощ. Просто непрекъснато да викаме и дори да пищим! Все някой ще ни чуе! Нали минават пазачите, нали има милиционери....

Дадено - отвърна той, - ще пищим!

Смяната на темата беше желана и за двамата. Някак прибързано се бяха докоснали един до друг и това, изглежда, породи всякакво чувство на несигурност и неприязън.

Имате ли случайно цигари? - попита тя, като се чудеше какво може да прави.

Разбира се... бях забравил.. - той пъхна в джоба си и измъкна полусмачкана кутия. След това търси кибрита. Тя го изпревари и подаде своята газова запалка. От начина, по ко��то взе цигарата, запали и всмука, пролича, че иска да мине за страстна пушачка. Димът запълни пред очите й, отдалечи ги някъде назад, топли и одухотворени, с онази мъглива примамливост на далечния свят.

Много слаби са за мене! - тя посочи цигарата.

Пуша каквото ми попадне! - отвърна той. Изтърсваха пепелта пред в краката си. И точно при това общо движение погледите им се срещнаха. Това беше продължителен миг, като че двамата се откоснаха от всичко, като че забравиха за кабината, за брака и за мошеника, за отминалото време, за да се видят. Това беше взаимно заставане във фокуса, който ги представи един на друг с цветовете и блясъка на зениците им. Тя просто се захласна в примамливата иронично добра светлина, която идеше към нея, за да я смири и покори. До този миг тя само предполагаше, а сега най-открито го виждаше и чувстваше с оная най-свещена простота, когато голотата на лицето й се съедини с онова очаквано чувство.

Срещнаха се погледи. Беше се вкопчил.

Той се взря в нея, изчезнал от красотата й, беше поискал да �� каже това, както непременно, да го изрази в най-ясна и чиста форма, когато в миг съзна своето чувство върху нейното лице. Просто видя себе си, отразен в тъмните очи, двамата едновременно бяха стигнали до едно и също. Лицето му се разлюля от пристъпа на внезапно въздъхване, цялото му тяло се разтрепери. Сега вече той знаеше какво трябва да направи, какво трябва да й каже. И точно затова се смути.

Очевидно чувството му беше толкова силно, че той трябваше да излезе извън ясното си съзнание за всичко, да се хвърли в хаоса на отдавна непознати и отдавна неочаквани вълни. Решителността не му беше присъща. Той трябваше да си я измисли, но нямаше време. Погледът му потъмня и бавно се върна при пепелта на цигарите им.

Тя се усмихна дръзко, после втяхна от цигарата си и изпусна дима. Беше заучен маниер за сигурност.

Вие оттук ли сте? - попита тя.

Да - отвърна той, - аз съм проектантът на този блок!

Охо! - тя извика по навик. - Вие сте архитект!

В поведението й се чувстваше онази инерция, която задължава практичните хора да общуват със света по определен начин.

Нейният тон като че му отвръщаше въпроси, но се чувстваше, че тя го подкрепя. Той го гледаше почти изпод веждите си.

Глупаво е да се самозатвориш в собствения си строеж! - засмя се тя, доведена от фразата му.

Беше оживена, изпълнена с идеи.

Очевидно фразите го затрудняваха. Те идеха при него като едри залци от думи, които той не можеше да глътне. И пък опитите му да ги раздроби явно не сполучваха и той поклащаше глава с фалшиво внимание.

...

[mihaylovblog]

146 г. от Освобождението на Пазарджик (02/14.01.1878 г.) Ованес Съваджъян (1844 - 1906), който спаси Татар Пазарджик. Ованес Съваджъян е роден през 1844 година в Едирне (днешен Одрин, Турция) в емигрантско арменско семейство. Отрасъл сред българи - някога Одрин е бил в наши земи, говорел свободно български. Буден, свободолюбив и жаден за култура, завършва "Робер колеж" в Цариград. Изучава седем езика. Емигрантският живот, широкият кръгозор и волният му дух го карат да стане съпричастен на изстрадалия български народ, попаднал под османско робство. Жени се за българката от революционно Панагюрище Парашкева Филипова, чийто родители били избити по време на Априлското въстание (1876 г. ). Когато след погрома на въстанието Уилям Гладстон изпраща две английски комисии в Татар Пазарджик, Съваджъян поема настаняването и прехраната им. И не само това - свързва ги с български революционери, като им предоставя информация за зверствата на османлиите. Какво високо чувство за дълг пред една нация проявява Ованес Съваджъян, когато на въпроса на представители от втората комисия: "Господин Съваджъян, какво Ви дължим за помощта?" - той отговаря: "Господа, нищо не ми дължите. Аз изпълних дълга си към българския народ!". Този свой дълг той вижда и в осиновяването и отглеждането, заедно със своите пет деца и на едно българче - Атанасчо, чиито родители са избити зверски в героичния родопски град Батак. Но Съваджъян ще остане в историята, преди всичко със своя безпримерен подвиг в името на българската свобода и спасяването на Пазарджик. Да го припомним с откъса от историческия разказ на Ангел Каралийчев "Спасителят", публикуван във вестник "Септемврийско знаме" - Пазарджик през 1966 г. по повод на 88 г. от освобождението на града от османско робство. "…14 януари 1878 година. На поляните край тогавашното Башикърово (днес квартал "Главиница")/ тук-таме припламват огньове. Покрай тях се тълпят премръзнали татар-пазарджиклии - млади, стари, деца, пеленачета, изкарани насила от своя роден град и заобиколени от турски военен кордон. Тъкмо готово стадо за клане. Върху им османски офицери искат да излеят яростта си, от страшния разгром на отиващата си вече в историята, Османска империя. И от факта, че руските войски наближават… В тези часове главнокомандващият войските, яростният Сюлейман паша иска разрешение от Падишаха и Високата порта в Цариград да запали града и изколи населението. На работа по това време на телеграфа и като началник на железопътна гара Татар Пазарджик е Ованес Съваджъян. В този момент той извършва постъпка, равностойна на подвиг. Като получава отговор на телеграмата: "Падишахът разрешава!" Съваджъян изтръпва. Ушите му писват. Устните му се напукват от ужас, но той бързо се съвзема, защото през главата му минава спасителна мисъл. Смело решава да подмени цариградската телеграма. -Какво отговори Високата порта на депешата ми? Съваджъян му подава листчето, написано на турски език, на което е изписано: "Падишахът не позволява косъм да падне от главите на пазарджиклии".

Аз тъй си знаех. Никой да не закача ония, които сега мръзнат край Башикарово! - отсича бесен Сюлейман паша. На другата сутрин, когато в снежната вихрушка се скриват последните бягащи турски аскери, в Пазарджик нахълтват като пролетни води русите освободители. Освободените ги посрещат, замаяни от радост…". Малко известен е фактът, че след Освобождението на града (два дни след постъпката на скромния арменец) временното руско правителство го назначава за временен кмет на Татар Пазарджик. Сетне работи като преводач в местния Окръжен съд. Първото българско правителство му дава служба в българските железници, която той изпълнява с чест и достойнство цели 30 години. Удостоен е с шест ��рдена: трите степени на "За гражданска заслуга" и "Свети Александър" - също трите степени. В знак на признателност през 1925 г. тогавашният Пазарджишки общински съвет преименува улица "Арменска" на "Ованес Съваджъян". През 1938 г. Общинското управление предвижда сума за издигане на бюст-паметник на героя в града. В негова памет има поставена плоча с барелеф на сградата на железопътната гара в Пазарджик, а през 1972-а е издигнат и негов паметник до сградата на Полицията, преместен през 2006 г. в началото на улица "Ованес Съваджъян" на кръстовището с бул. "Георги Бенковски", в началото на някогашната "Арменска" махала. Ованес Съваджъян умира на 14.10.1906 г. в Своге, където до последно работи на жп гарата в града. Венец на признанието от страна на пазарджиклии е пренасянето на костите му от Своге в Пазарджик на 14 януари 1986 г. и полагането им завинаги на пазарджишка земя, в Алеята на почетните граждани. На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29.06.2001 г. с Решение № 92 с пълно единодушие Ованес Съваджиян е обявен за "Почетен гражданин на Пазарджик". Изображение и текст: https://bulgarianhistory.org/

[magdalenagigova]

Драгомир Драганов с две изложби, поклон пред българския цирк

Драгомир Драганов с две изложби, поклон пред българския цирк На 12 септември в Музея за история на София за 40-годишнината от изгарянето на Софийския държавен цирк. На 29 септември в Регионалната библиотека в Стара Загора с  50 плаката Драгомир Драганов с две изложби, поклон пред българския цирк Драгомир Драганов е посветил цялото си свободно време, жар и ентусиазъм за подготовката на две…

[homedesignbg]

8 вида Навес за Кола - дървен, метален и поликарбонат

Навес за кола. Навесът за кола може да осигури рентабилен начин за подслон на колата ви, като същевременно я поддържате хладна в горещите дни и ви спестява време в мразовитите сутрини да почиствате снега. Какво е навес за кола? Навесът за кола е отворена конструкция, която покрива автомобил. Може да бъде прикрепен към къща или свободно стоящ. Навесите за кола се предлагат в много стилове и дизайни. Покривът може да бъде плосък или скатен, покривът и стените могат да бъдат направени от различни материали, вратата ��оже да бъде нагоре или надолу и можете да монтирате прозорци или дори малки рафтове. Всичко зависи от вашите предпочитания. Видове навес за кола Навесът за кола както споменахме е полупокрита конструкция, като обикновено  е поддържана от стоманени или дървени подпори и има покрив от плат, стомана, дърво или поликарбонат. Всяко външно пространство може да се възползва от добавянето на навес за кола. Интересното е, че тези отворени конструкции с ниска поддръжка са идеалното допълнение към всяко външно пространство. Ето най-често срещаните видове навеси за автомобили: 1. Навес за кола с двускатен покрив Двускатният навес е сред най-популярните. Характеризира се с два склона един срещу друг застъпващи се по билото. Този тип навес за автомобил е подходящ, защото се изгражда лесно и предпазва автомобила от атмосферните влияния. Наклоненият покрив също е добър, защото е прохладен през лятото и не пропуска дъжда през зимата. Навеса с ввускатнен покрив има две основни предимства: здрав е  и е по-евтин. Недостатъкът е, че трябва да използвате дърво за гредите и носещите конструкции, така че ще трябва да платите малко повече. 2. Навес за кола с плосък покрив Навесът за автомобил с плосък покрив се прави предимно от листове метал или поликарбонат, прикрепени към конструктивните елементи. Предимството на този навес за кола е, че е по-евтин от двускатния навес. През лятото ще можете да паркирате колата си близо до дома си и не е нужно да се притеснявате за снега. Недостатъкът е, че все още трябва да използвате дърво за гредите и други части, които поддържат листовете. 3. Навес тип холандски фронтон Този тип навес има скатен покрив, който е със същата ширина като двускатния покрив. Билото седи точно над върха на фронтона, а страните се накланят назад под ъгъл от 45 градуса. Холандският фронтон е различен от навеса с двусканен покрив, защото няма вертикални греди. Този навес също е по-евтин, но не е толкова здрав, колкото фронтона или плоския покрив. Навесът за кола е лесен за изграждане, но ще  имате нужда от много дървен материал. 4. Четирискатен навес за автомобил (хип покрив) Навесът с четирискатен покрив се нарича още хип покрив / навес. Има четири различни склона, които се събират на един връх. Този тип навес е най-здравият и издръжлив, но е и най-скъпият. Недостатъкът на този навес е, че се изгражда трудно. Покривът има много наклони, така че трябва да използвате скъпи материали. 5. Плосък навес с наклон (едноскатен) Този навес е като плосък покрив, но с лек ъгъл. Не е толкова здрав като четерискатния  покрив, но е лесен за изграждане. Покривът се изработва лесно, а навесът за кола може да бъде прикрепен към къщата ви или свободно стоящ. Тези навеси са по-евтини от останалите, но не са толкова издръжливи. ��ай-добре е да използвате този навес за кола на място, където не вали много дъжд или сняг. Виж още: Подходящ навес за тераса (дървени, метални модели и тенти) 6. Дървен навес за коли Дървените навеси са популярен избор поради тяхния традиционен и естетически привлекателен вид. Някои от характеристиките, които ги отличават са: Естетика: Дървените навеси придават приятен и топъл вид на всяко пространство. Те могат да се изработват в различни стилове и да се адаптират към архитектурата на съществуващите постройки. Естествен материал: Дървото е екологичен материал, който може да се рециклира и е сравнително лесен за поддръжка. Възможност за персонализация: Този тип навеси може да се изработва по индивидуални размери и да се персонализира. 7. Навес за кола от поликарбонат (и метал) Навесите от поликарбонат се отличават с изключителна здравина и устойчивост на вредни външни влияния. Ето някои от предимствата им: - Защита от UV-лъчи: Поликарбонатните навеси предлагат висока степен на защита от вредното въздействие на слънчевата радиация, предпазвайки покритият автомобил от избледняване на боята и други увреждания. - Издръжливост: Този тип навеси има известна устойчивост на удари и на неблагоприятни атмосферни условия, като силни ветрове и градушки. - Лекота: Поликарбонатните навеси са леки, което ги прави по-лесни за монтаж и поддръжка. - Прозрачност: Един от големите плюсове на поликарбонатните навеси е тяхната прозрачност, която позволява проникването на дифузна слънчева светлина. 8. Навеси от метал Металните навеси са практични и издръжливи конструкции, които са подходящи за широк спектър от приложения. Ето някои от основните им предимства: Издръжливост: Металните навеси са изключително здрави и устойчиви на неблагоприятни атмосферни условия, като силни ветрове и сняг. Ниска поддръжка: Те изискват минимални усилия за поддръжка и обикновено се почистват лесно с вода и мек препарат. Голям избор от размери: Металните навеси могат да бъдат изработени в различни форми и размери, което позволява гъвкавост при проектирането и индивидуалност на външния вид. Резюме Ако искате да защитите колата си от атмосферните влияния, може да помислите да изградите или закупите навес за кола. Най-добрият тип навес зависи от вашите предпочитания. Някои хора харесват фронтона, други - плоските или скатните  навеси. Трети нямат предпочитания, но искат да бъде издръжлив, като металните или шикозен като дървените навеси. Каквото и да изберете, трябва да обмислите най-добрия стил за навес във вашата ситуация. Виж още: Съвети и идеи за гаражни врати Read the full article

[vasetovp]

Преди доста време смятах, че е сила да оставаш, да опитваш, да се бориш до последно, да не се отказваш. Сега знам, че тези думи носят друг смисъл за мен. Имам друга нагласа зад тях. Времето лети.

Научих, че не е слабост да си тръгваш, а понякога е огромна сила да си тръгнеш. Да си тръгнеш от онова, което не е за теб, въпреки, че ти се остава.

Да си тръгнеш въпреки, че си вложил много там, въпреки че си обвинен, че си тръгваш.

Научих, че е прекрасно да спреш да водиш празни битки, дори да имаш капацитета. Защото понякога е мъдрост да оставиш. Някои битки нямат край и изискват да усетиш кога е излишно.

Не всяка битка е урок и не всеки знак е там, за да останеш.

Често умният се отдръпва.

Не е нужно да се доказваш.

Не е нужно да си разбран.

Не е нужно някой да ти е сложил табела “успял”

Не е нужно да отговаряш дори на собствените си очаквания. Дори е нужно да разбием всяко вярване, което ни пречи да живеем свободно.

Не всяко място носи развитие.

Не всяко отношение ще се получи. И това, че оставаш и опитваш не те прави нито по-велик, нито по-човечен.

Нито е слабост да се откажеш, ако усетиш, че няма смисъл и видиш знак.

Ще е глупост да разпознаеш нещо, че не е за теб, но продължиш да влагаш, защото не си свикнал да се отказваш или по ред други причини.

Нужно е да знаеш кога да си тръгнеш.

Някои битки са точно битка, защото няма край. И търсим под вола теле.

Ние си слагаме определенията къде, какво. А е нужно да се чуваме, да следваме усещанията си, нуждите си.

И понякога животът те събужда, като ти напомня, че тия табели и стереотипи ние ги слагаме. И какво трябва и не трябва е избор. И времето лети и сме тук единствено и само за себе си. Животът не е борба, не е място да бъдеш изцеден или да очакваш всичко да е вечно и да се бориш докрай да го запазиш. Не е място да живеем по шаблон, а да се учим да променяме и опитваме. Животът е низ от приключения и с опита се учим, че колкото по-бързо оставиш нещата, които не са за теб, толкова повече време ще имаш за онова, което те прави щастлив.

[iso91]

Преглед на Huawei Watch Ultimate

Huawei Watch Ultimate Review

Какво предлага очарователният Huawei Watch Ultimate? В тази статия ще обсъдим подробно модела смарт часовник с прегледа на Huawei Watch Ultimate. Huawei Watch Ultimate, който успя да впечатли със своята водоустойчивост, качество на материалите, впечатляващ дизайн и богати функции, скоро стана център на внимание. С ревюто на Huawei Watch Ultimate ще разгледаме по-подробно какво може да предложи цветната версия Discovery Black на устройството. Huawei Watch Ultimate Преглед Отличаващ се със своя корпус от течен метал от циркониева сплав , моделът Huawei Watch Ultimate има каишка от хидрогениран нитрилен каучук (HNBR). Течният метал на базата на цирконий, който е до 5 пъти по-здрав и устойчив на износване в сравнение с титана, не се деформира лесно при условия на нагряване. Течният метал на базата на цирконий, който обикновено се предпочита в луксозните часовници и авиационни кораби, има по-висока якост на опън от стоманата и титана. HNBR лентата е приблизително 30 процента по-лека от гумените ленти. В допълнение, той е по-устойчив на смазване, замърсяване и абразия. Моделът Huawei Watch Ultimate, който е със същото качество като класическите часовници от висок клас , разполага с напълно ламинирано и устойчиво на износване сапфирено стъкло с висока якост. Умният часовник, който има 1,5-инчов размер на екрана, има AMOLED панел с температурен поликристален оксид (LTPO). Предлагайки разделителна способност от 466 x 466 пиксела, устройството привлича вниманието със своята нанотехнологична керамична рамка . Рамката е изработена от нано-микрокристална керамика с помощта на над 24 машинни техники, CNC прецизна обработка и фино гравиране на нейната прецизна вътрешна структура. По този начин потребителите не трябва да се притесняват дори в полеви условия. Интелигентният часовник, който се предлага с алтернативни опции за каишка в кутията, има дълга каишка за глезена, специална за гмуркане. Предлагайки издръжливост до 100 метра по време на гмуркане, устройството поддържа ISO 22810 10ATM водоустойчивост и EN13319 100m стандарти за оборудване за гмуркане. Страхотен часовник за хора, които обичат да плуват, Huawei Watch Ultimate поддържа четири режима на гмуркане, включително професионално гмуркане, развлекателно гмуркане, свободно гмуркане и индикатор. Можете да получите достъп до стойността на фактора на градиента и да извършите обучение и тестване на задържане на дъха на устройството. Моделът, който се предлага с много функции за безопасност като напомняния и предупреждения, функция за декомпресия, записи на влизане и излизане от вода, по този начин помага на професионалните водолази. Режимът на свободно гмуркане в устройството показва на водолазите цялата необходима информация за гмуркане по време на гмуркането, включително време, скорост, дълбочина и температура, както и кривите на дълбочината и скоростта, създадени след гмуркането. Категоризирайки данните за гмуркане с различни цветове, важната статистическа информация се появява по-забележимо на часовника. Часовникът разполага и с нов режим на изследване с 33 прецизни процеса на шлифоване за най-добра естетика. Режим Discovery, който може да бъде достъпен практически от самостоятелното приложение в главното меню или чрез спомагателния бутон в горния ляв ъгъл на Huawei Watch Ultimate; Позволява преглед на данни като дата, време на изследване, мощност на батерията, разстояние за тренировка и сърдечен ритъм. Свързано с пет основни сателитни системи, включително GPS, GLONASS, GALILEO, BEIDOU и QZSS с по-силни характеристики против смущения, устройството значително подобрява силата и стабилността на сигналите за позициониране на открито. Смарт часовникът, който включва повече от 100 режима на упражнения, включително планинско катерене, плуване в открити води и колоездене, също е в челните редици на здравето. Huawei Watch Ultimate, който включва PPG и EKG сензори, сканира риска от атеросклероза чрез препратка към различни данни. Трябва да се отбележи, че смарт часовникът, който поддържа наблюдение на пулса с Huawei TruSeenTM 5.0+, целодневен анализ на SpO2, управление на стреса, технологии TruSleep 3.0, не е ексклузивен за устройствата на Huawei. С впечатляващи характеристики и стилен дизайн, часовникът е съвместим с Android и iOS устройства. Можете да получите достъп до специално проектирани и намалени опции за интерфейс на часовника чрез приложението Huawei Health. В допълнение към възможността да избирате от голям брой циферблати, вие също имате възможност да създадете персонализиран циферблат с изображение в галерията. Коментар на редактора Поддържащ ISO 22810 10ATM водоустойчивост и EN13319 100m стандарти за оборудване за гмуркане, Huawei Watch Ultimate е страхотна опция за хора, които обичат да плуват и спортуват редовно. Наличието на повече от 100 режима на упражнения, както и професионално гмуркане и свободно гмуркане, предлага уникално изживяване. Умният часовник също успява да си направи име с впечатляващия си дизайн и качество на материалите. Ако искате да закупите нов смарт часовник в близко бъдеще, можете да разгледате модела с име Huawei Watch Ultimate. Huawei Watch Ultimate функции - Размер на екрана: 1,5 инча - Технология на дисплея: LTPO AMOLED - Разделителна способност на екрана: 466 x 466 пиксела - Размер: 48,5 мм × 48,5 мм × 13 мм - Продължителност на употреба: До 14 дни при типична употреба, до 8 дни при тежка употреба. - Проследяване на съня: Да - Проследяване на стрес: Да - Сензор за сърдечен ритъм: Да - Мониторинг на SpO2: Да - Водоустойчивост: ISO 22810 10ATM водоустойчив и EN13319 100m стандарти за оборудване за гмуркане - GPS: Да - Тегло: 76 грама (без каишката) Read the full article

[purple-little-fairy]

ОБУЩАРЯТ И НЕГОВИЯТ ГОСТ

Живял в едно малко градче беден обущар. Добър човек бил, трудолюбив и почтен. И силно вярващ. Ходел редовно на църква и във всичко се ръководел от Божието слово. Но една година се случило така, че точно преди един голям църковен празник човекът се разболял. Не било нещо много сериозно, но лекарят изрично му казал да не излиза от вкъщи. Пък и църквата била далече от дома му.

„Ех, колко жалко, че няма да мога да отида в храма“, помис­лил си обущарят и с натежало сърце си легнал да спи. А през нощта му се присънило, че чува един тих и кротък глас да му казва: „Не се тревожи. Щом ти не можеш да дойдеш в този ден, аз ще дойда при теб“.

Събудил се човекът и го обзело радостно вълнение. „Ами да, това беше Господ – казал си той. – Какво щастие! Самият Господ ще ме навести!“

Станал от леглото, облякъл си най-новите дрехи, подредил дома си колкото му позволявали силите, наредил празнична трапеза, отворил широко прозорците да влезе свеж въздух и зачакал.

По някое време отвън дочул детски плач. Показал се на прозореца и видял едно детенце, което седяло на тротоара и ридаело.

– Какво има, дете? Какво се е случило? – попитал разтревожено обущарят.

– Мама ме изпрати да купя хляб и малко храна, а аз изгубих парите... Това бяха последните ѝ пари и не знам как ще ѝ кажа – хлипало през сълзи детето. – Сега два дни няма да има какво да сложи на масата.

– Не плачи, момчето ми. Ей сега ще ти сложа в една торба от всичко, което имам в килера. Не е кой знае какво, ама ще изкарате два дни. – Човекът напълнил торбата и я подал на детето през прозореца. – Ето ти и малко бонбони, за празника... Хайде, тичай при майка си и не плачи повече.

Зарадвало се момченцето, изтрило сълзите и радостно хукнало към вкъщи. А човекът седнал и отново зачакал своя скъп гост. Денят почти се изтърколил, а него все го нямало.

Някъде в късния следобед някой почукал на вратата. Била една бедна жена, която често носела обувките си на поправка при него.

– Извинявай, майсторе, че те притеснявам на празника, ама днес ми се скъсаха и последните обувки и вече нямам какво да обуя, пък май ще започва да вали... Дали ще можеш малко да ми ги позакърпиш... колкото да не ходя боса и да са ми сухи краката?

– Влез и поседни – казал обущарят. – Ей сега ще ги оправя. А ти през това време си вземи нещо от трапезата и си хапни, да се подкрепиш.

– Ами има и нещо друго, майсторе – притеснено казала жената. – Може ли да ти платя за поправката другата седмица, че сега ми е много трудно.

– Не се притеснявай за парите. Нищо няма да ми плащаш. То това е толкова дребна работа...

Закърпил обувките на жената, тя му благодарила �� си тръгнала доволна и спокойна.

Вече паднала нощта, а гостът още го нямало. Обущарят решил, че явно няма да дойде и се приготвил да си ляга. „Е, ще го почакам още малко... кой знае, може да обърка къщата...“, казал си той и се подпрял на отворения прозорец. В този момент по тъмната улицата се задал някакъв непознат, който, като го видял, се спрял и го заговорил:

– Извинявай, добри човече, дали ще можеш да ме подслониш за през нощта? Цял ден съм на път, но замръкнах във вашия град, а не познавам никого тук и няма къде да отседна по това време.

– Ами, добре, заповядай. То и аз тъкмо щях да си лягам. Имам едно свободно легло, ела, ще ти постеля... – казал обущарят и поканил непознатия в дома си.

После му предложил да хапне, настанил го и си легнал и той. А докато се унасял в сън, си помислил: „Щом Господ не дойде при мен на този празник, явно още не съм достатъчно добър християнин, за да ме удостои с тази чест...“ А когато заспал, в съня си отново чул същия тих и благ глас. Този път той му казал: „Днес дойдох при теб три пъти. И всеки път ме посрещна топло и радушно“.

"Каквото направите на нищите свои братя, за Мен го правите." - Иисус Христос

~ Притч��та е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"

[krug-movement]

МЕХАНИЗЪМ ЗА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В РАЗРАБОТВАНЕТО, ПРИЛАГАНЕТО И МОНИТОРИНГА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПОЛИТИКИ ПРИ РАБОТА С МЛАДИ ТАЛАНТИ В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, м. май’2023 & Пътна карта за траекторията на успеха

Комплексният план за мотивацията на младите хора е основан на поредица от дълбочинни интервюта за документиране на индивидуални постижения и представянето он-лайн и в книжно тяло на траекторията на развитие на 10 млади таланти в сферата на науката, изкуствата и технологиите. По такъв начин се поставя фокус върху мотивацията като стратегическа цел и средство за учители, директори, ученици и родители. Талантите са избирани чрез проследяване на техния път от средното към висшето образование /с едно изключение – от начално към прогимназиално/, изследвайки техния целенасочен избор, често реализиран извън учебните програми и задължителния учебен материал в процеса на училищното образование. Всички представени младежи са с ярка индивидуалност, работят в партньорство с граждански организации, а заради индивидуалните си постижения и каузи се ползват със силна обществена подкрепа на територията на изследваните общини. В рамките на изследването са 5-ма младежи наскоро завършили средното си образование и вече студенти и 5 ученика от средни училища в Кърджали, Пирдоп и Златица, от които един е на 12 години със силна ориентация към математиката. Това са дълбочинни разговори, при които се изследват личностни характеристики и пътят на формиране на личността чрез проследяване на мотивацията за постижения, тъй като личността е базисна ценност при създаването на индивидуални проекти и избор на професионален път в света на иновациите.

                 Източник: © tumsasedgars

Културата на иновациите изисква субектност, развита индивидуалност, автентично мислене и подхождане към действие и разрешаване на проблеми и казуси, което означава, че в такава култура по презумпция личността е базисна ценност. Свободният пазар, конкуренцията, образованието и науката в този ред на мисли са инструментални ценности, които обслужват върховенството на личността. Иначе казано, за да може да бъде органично развита тази култура на иновациите, в основата е нужно да стои, преди институционалните механизми и твърдите нормативни и регулативни рамки, пълнокръвната личност – онази личност, свободно развиваща своите креативни, аналитични и творчески умения и себереализираща се чрез тях. Неслучайно мото на Европейската седмица на професионалните умения през 2021 г. е: „Открий своя талант. Своя път. Своя избор“, а Европейските дни на научните изследвания и иновациите (29–29.09.2022 г.) бяха посветени на темата за човешкия капитал и талант като ключов ресурс в създаването на иновативни технологии и бизнес модели, които ще прекроят милиони работни места в ЕС. В контекста на публичното образование, за тази цел е необходимо не просто учениците от най-ранна възраст да имат досег и сами да практикуват различни видове изкуство, приложни занаяти, спорт, да решават практически казуси от реалните сфери на живота и културата: но също така и да бъде разностранно развивана тяхната естетическа култура, култура на творчество (художествено, техническо, фундаментално, приложно, от възможно най-разнообразен характер), на изразяване на личните идеи, възгледи и ценности в градивен план.

Още през 2019 г. от МОН формулираха водещ принцип в съвременното образование: „Ключовите думи на XXI век ще бъдат креативност, свързаност, алгоритми. Отличникът през XXI век не e ученикът с отлични оценки, а ученикът, който е създател. А за да е такъв, трябва да е и мечтател“. С тези думи по време на церемонията „Отличниците на България“, организирана за трета година от в. „24 часа“, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчва на 31.10.2019 г.  наградата на учениците Алекс Цветанов, Надежда Цачева, Радостина Богословова, Рангел Плачков, Ивана Панева, Лазарина Попова и Борис Владимиров. Екипът от Софийската математическа гимназия е създал платформа, която свързва фирми с ученици, които биха могли да наемат на работа.

Младите хора с таланти и дарби, независимо дали вече изявени и доказани или потенциални и още неразкрити, нямат нужда толкова от граници и рестрикции по пътя на своето личностно развитие и самореализация, колкото от привикване към търсене на мярата в мислите и делата си – мяра, която стои в основата на здравето, благоденствието и градивното развитие. В сферата на разгръщане на таланта тази мяра се изразява в търпението, самодисциплината, ценността на труда и постоянството, волята за неизменното периодично излизане извън зоната на комфорта в името на усъвършенстването и откриването на нови и по-богати измерения на специфичната област или области, на които младият човек се е отдал във вдъхновението си, страстта си, креативността си. Именно този баланс между чистия плам на вдъхновението и работата по усъвършенстване на една идея е това, за което младият човек има нужда от колкото се може по-всестранна подкрепа, от общност в името на съхранение и развитие на личностния си интегритет: автентичната, творческата, талантливата личност повече от всичко е задача на активното гражданско общество.

https://krug-bg.org/docs/KOMPLEKSEN%20PLAN%20ZA%20MOTIVATSIYA.pdf

[magdalendia]

Местата, където прекарвах време, докато учих в Лион

Лион е град, който се намира в югоизточна Франция и е трети по население в страната. Като цетър на висшето образование и изследователската дейност, Лион подслонява над 130 000 студенти всяка година без да броим интернационалните и тези дошли на обмен от други държави! Едно време аз бях една от тях. Едно време и аз живях студентски живот във Франция. Той е динамичен, не особено евтин, с вкус на пресни кроасани в добрите дни и с мирис на мухлясало синьо сирене в лошите и включва ожесточена борба с тамошната бюрокрация.

Да учиш в Лион си е цяло преживяване, цял отделен живот!

А сега нека ви разходя и местата, където най-често се размотавах или "кибичих" с другите студенти!

Les Quais - любовта между Рона и Сона

Les quais се произнася "Ле Ке" на български и означава "присатан, док, пристанище". През Лион минават две големи реки - Рона и Сона. За тях ще разкажа по-подробно след малко. Двете реки имат различен вид пристани. Ле Ке на Рона са добре поддържано място за социализация и тъй като са широки и просторни предразполагат дълги крайречни разходки. От друга страна, Ле Ке на Сона са малко по-тесни и в непосредствена близост до улицата, което ги прави не толкова удобни за седянки, но пък ти дават възможност да се насладиш на красива гледка към Стария Лион, карайки велосипед по уличките край реката. Ле Ке са място за младите хора, които и денем, и нощем са заседнали на по бира и приказка край реката. Различни групички се разполагат на различните стъпала и нива на кея. Вечер те са добре осветени и е почти невъзможно да си намериш свободно място, особено ако е топъл месецът.

Конфлуанс - сливането на реките

Както вече споменах през Лион текат две големи реки. Рона води началото си от Ронския ледник в Урийските Алпи, Швейцария. След това се влива в Женевското езеро и течейки в посока запад, минава границата с Франция и достига до град Лион. Това е една бърза, стремителна и буйна река. Рона на френски звучи като "Рон" и често бива представяна от франзуците като здрав, своенравен мъж чрез различни скулптури и паметници, най-вече в Лион. До него не рядко стои женсветн образ, който пък е олицетворението на река Сона. Тя носи името на келтската речна богиня Сукона. Река Сона е по-тиха и спокойна река, която извира от южната част на Лотарингското плато, на север от Лион. В центъра на град Лион Сона се влива в Рона като неин десен приток. Рона продължава своя път в посока юг, за да се влее в Средиземно море. Мястото на вливането на Сона в Рона е познато сред лионците като Confluence (Конфлуанс) и точно там се намира Musée des Confluences (Музеят Конфлуанс), помещаващ различни природонаучни и етнографски експозиции. Архитектурният стил, в който тази сграда е построена, се нарича деконструктивизъм, а самата форма на сградата напомня плаващ кристализирал облак от стомана и стъкло.

Presqu'île - централните улици на "полуострова" на Лион

Тъй като Рона и Сона успоредно една на друга прекосяват Лион, но в южната му част се събират, създавайки формата на двузъба вилица, погледнат от високо центърът на града прилича на обособен полуостров между двете реки. Това пространство между успоредно течащите реки и преди тяхното сливане се нарича Presqu'île (буквално преведено е "почти остров", но означава "полуостров"). Вървейки по тези централни улици се натъквате на големият площад Bellecour - "Белкур", вървите по тесни еднопочочни улички и откривате фонтани, малки площадчета и градинки или пък поемате по дълги търговски улици с шикозни магазини, достигате площадът пред Hôtel de Ville - сградата на общината и непосредствено до нея на същия площад - Musée des Beaux-Arts - Музеят на изящните изкуства.

Площад Bellecour - сърцето на града

В сърцето на самия псевдо полуостров Преск'ил се намира и големият площад големият площад Bellecour - "Белкур". Със своите 62 000 кв. метра е един от най-големите площади в Европа. В центъра му е разположена конна статуя на Краля Слънце - Луи XIV. През зимата там се извисява 60-метрово виенско колело, от върха на което се разкрива 360-градусова панорамна гледка не само към площада, но и към центъра на града. Това е място, където сe правят трансфери между автобусите и метрото, срещат се хора, събират се туристи и изобщо е отправна точка на самия град. Това означава, че от това място се измерват всички разтояния до други точки - нарича се още и нулев километър.

Старият Лион - средновековно-ренесансов квартал

Както всеки по-голям и културно развит град, Лион има добре запазен стар град със собствена атмосфера и чар. Това място със средновековно-ренесансова архитектура се намира на десния бряг на река Сона в подножието на хълма Фурвиер. Тук можете да се изгубите сред 500-те ренесансови постройки, които се намират на територията на старинното кварталче, да пийнете някое добро френско вино, да хапнете традиционна лионска кухня в тукашните ресторанти, наречени бушони ("bouchon") или да минете напряко през някой от пасажите трабули ("traboules") и да се озовете две улици по-нагоре или по-надолу. Аз така и не опитах от лионската кухня, защото не е много добронамерена към вегетарианци, но и не ми се струва кой знае колко апетитна. Интересни са трабулите, тъй като представляват тайни тунели по приземните етажи на сградите, минаващи през вътрешни и закрити дворове, които едно време са били използвани от търговците, за да пренасят стоката си. Чрез тези пасажи те бързо са успявали да пренесат продуктите от реката до домовете и работилниците си, като най-вече става дума за търговци на коприна и текстил. Тук се намира и Лионската катедрала, която е в готически стил. Старият град е чудесно място, където може да усетиш френска атмосфера и да се пренесеш няколко века назад сред павирани улички и уютни ресторантчета.

Базиликата Фурвиер - панорамна гледка към града

От Стария град Лион хващаме влакчето фуникулер и се изкачваме до единия от хълмовете на Лион - Фурвиер. От там на главна позиция като ангел пазител на град Лион, подобно на Сакре Кьор в Париж, наблюдава базиликата Фурвиер, посветена на Дева Мария. Построена е през 1872-1896 с частни средства в стиловете романеск, византийски и два готически стила, които не са били особено популярни по онова време. Вътрешността й е истинска наслада за очите, тъй като декорацията включва различни религиозни скулптури и разноцветни мозайки. От това място се разкрива и чудесна панорамна гледка към целия град Лион, като пластовете на града се разполагат успоредно един след друг. Първо в подножието на хълма виждаме Стария Лион, следва река Сона, която е между него и полуостровчето Преск'ил, от което, ако е зима, се откроява виенското колело, след това река Рона остава скрита измежду сградите, а най-накарая виждаме в равнината да се простива модерната част на Лион с двете си най-високи офис сгради Пар-Дю ("Part-Dieu") и Инсити ("Incity").

[koreaeta]

Преди да тръгнете на пътуване с K-ETA, подгответе се идеално за вашето пътуване, като издадете електронно разрешение за пътуване!

Преди да тръгнете на пътуване с K-ETA, подгответе се идеално за вашето пътуване, като издадете електронно разрешение за пътуване!

Какъв вид система е K-ETA? Чужденците, посещаващи Корея, преди това трябваше да преминат през процеса на издаване на виза. Въпреки това можете да посетите Корея, без да получавате виза чрез K-ETA. С K-ETA може да бъде издаден в рамките на 24 часа, ако кандидатствате онлайн, и можете да влезете в страната бързо и удобно, без да преминавате през процеса на проверка.

K-ETA е система, която позволява на чужденци, посещаващи Корея, лесно да кандидатстват за влизане без виза. Използвайки тази система, можете да спестите време за чакане и разходи, направени по време на процеса на издаване на виза, и можете да посетите Корея по-лесно и удобно. Този път ще разгледаме подробностите за K-ETA и как да го използваме.

K-ETA е система, която прави корейския имиграционен процес по-гладък, позволявайки на чужденците да посещават Корея по-удобно. Чрез това може да се насърчи туристическата индустрия на Корея, както и международният обмен и комуникация. Следователно чужденците, посещаващи Корея, ще могат да се насладят на по-безопасно и по-удобно пътуване с помощта на K-ETA.

Основното предимство на K-ETA е, че може да намали времето за чакане и разходите. Преди, за да посетите Южна Корея, времето за изчакване и разходите бяха направени по време на процеса на издаване на виза. Въпреки това, тъй като не е необходимо да получавате виза чрез K-ETA, можете да коригирате графика си за пътуване по-свободно и да намалите пътните разходи.

Освен това, използвайки K-ETA, можете да посетите Корея по-лесно и удобно. Чужденците могат да посещават Корея по-лесно и удобно чрез K-ETA, което значително ще допринесе за развитието на корейската туристическа индустрия. Корейското правителство също се опитва да привлича по-активно чуждестранни туристи чрез системата K-ETA.

Процесът на кандидатстване за K-ETA е прост. Ако влезете в сайта за кандидатстване на K-ETA в Интернет и попълните вашата лична информация и план за пътуване и т.н., издаването ще бъде решено след проверка. Освен това, ако разпечатате издадения K-ETA и го носите със себе си преди заминаването, имиграционният процес е бърз и лесен.

APPLY FOR K-ETA